9.01 The Angel is back - Part 1

Зън, зън. Зъъън! - настойчиво звънеше будилника, а на мен не ми се мислеше за ставане. Бях толкова уморена че го бутнах от нощтното шкафче и се покрих през глава с одялото.
- Няма ли да ставаш, слънчице? - попита ме един много умайващ и привлекателен глас за мен.
- Не! Мисля да поспа още час-два! - последва порция смях.
- Ами ... Ъъъ ... - каза леко прекривайки нещо.
- Какво има? - попитах този път вече отвита и седнала. Уф! Съсипаха ми съня. Но когато правеше така си имаше основателна причина.
- Ам, има един ... старейшина в хола ни, на дивана, който те очаква.
- Моля? - гласът ми се повиши с една октава. - Как може да нахълтват и ви дома ни?! Все пак се пренесахме преди една седмица?! Как са разбрали?! - Хенри уви ръце около мен и прошепна:
- Спокойно! Той каза че ще изчака!
- Много ме успокои! - казах скептично, като се отправих към гардероба. Измъкнах първата блуза, която ми попадна , вмъкнах се в дънките ми и се отправих към хола.
Там се беше разположил един непознат за мен старейшина, който гледаше към мен. Срещу него бе седнал малкият Хенри, вперил очи в новодошлия.
- Пейдж! - поздрави ме той по име. Само кимнах в отговор. - Имаме работа за теб!
- Каква работа? - попитах с лека озлобленост.
- Трябва да пазиш бъдещ ангел, както и да му покажеш правилата.
- Моля?
- Той ... или по скоро тя ... трябва да се присъедини към нас. Съживихме я преди около месец и сега се опитват да й възвърнат паметта.
- Значи когато умреш, забравяш всичко?! - попитах объркана.
- Това не ти влиза в работата! Сега твоята работа е да се грижиш за момичето, да го напътстваш и ... може би да му помогнеш да си спомни! - чуствах се леко жегната от "Това не ти влиза в работата" .
- Ще си помисля! - затръшках се аз като малките деца.
- Това не е молба, Пейдж! - каза й се телепортира. Ха! Кой е той та да .... ОХ! Бях побесняла от яд и щях да си го изкарам на повереницата ми.
Взех чантата и се отпратих към вратата. Мислех да посетя Пайпър и Лео. Може би имаха допълнителна информация.
- Мамо? - запита Хали като ме видя на прага. - Къде отиваш?
- В къщата при Пайпър и Лео. - информирах я.
- А може ли аз и Хана да дойдем с теб?
- Да. Одавна не сме виждали Уаят и Крис. - оплака се Хайди до нея. Нямах време, но може би щяха да са в безопастност в къщата а й щяха да се забавляват.
- Добре! Но се оправяйте по-бързо, че нямам време! - двете ми се усмихнаха и духнаха към стаята си.
Въздъхнах и седнах на канапето. Опрях глава назад и затворих очи. След две минути нещо ме сръчка в коляното.
- Ох ... - беше малкият Хенри. - Какво има! - попитах го като видях печалното му изражение. - Ооо! Съвсем забравих за теб, малчо! Ела! - казах аз и се изправих. - Хенри? - викнах. Той се подаде от кухнята с циният в ръката.
- Мхм? - попита с пълна уста.
- Ще вземеш ли Хенри младши в службата днес?
- Мхм. - стори ви се като да и го поставих на дивана.
- Готови сме! - казаха близначките в един глас.
- Добре, да вървим! - отвърнах и се запътихме към колата.


* * *

- Хайде Крис! Още една лъжица! Моля те! - замолих се на Крис. Не искаше да си изяде закуската, затова я прехвърли до коша. - Ах ти! - казах аз. - Какво не е наред?! Храната е ... - опитах една лъжица и физиономията ми се изкриви - ужасна! Добре тогава, щом не искаш да ядеш хайде на детска градина! - Знаех че не обича да ходи, но се налагаше.
- Пайпър! - викаше Пейдж от хола.
- В кухнята. - подтикнах я аз.
Когато влезе изглеждаше ядосана.
- Какво има? - попитах аз при видя й.
- Още ни няма в телефонният оказател на Сан Франциско, а той ... АХ!
- Я повтори пак, само че по разбираемо, става ли?
- Старейшина нахлу в дома ми!
- Ооо!
- Само това ли ще кажеш?!
- За какво е дошъл?
- Вточи ми някаква повереница без капка памет! - изхилих се. - Не е смешно! Каза че е задължително! Знаеш ли ... - казваше замисляйки се. - Ще помоля Били да се заеме.
- О, не ... - почнах да казвам, но бях прекъсната.
- Спокойно! И тъй иначе иска да впечатли старейшините .... Идеално! - отсече тя и не ме остави да довърша. Телепортира си, докато казваше:
- Хали и Хана са в хола!
- Добре, добре! - казах аз и се запътих натам.
- Милички ... - пак не довърших. Нямаше ги.
Реших да ги потърся горе в стаята на Уаят. Често си играеха заедно.


* * *